pNDi – Музичка 016
Идеята зад микса
Отивам на едно парти, с хора, които не познавам, освен гаджето му на организатора, с която заедно правихме един предишен фестивал. В смисъл? Ти сега каква история очакваш? Та, насред нищото на един баир децата си правят фест-мест с колони, музички модерни лародита и всички са супер концентрирани. Преди да отида там знам само, че а.к.а. заралийте нещо са се забъркали, при това на мраморна кариера било. „Топ“ си казвам, скарвам се планирано с гаджето, за да може да ме изхвърли на стопа и да съм напълно истински.
Отивам, т.е. събраха ме след 15 мин стопиране именно момчетата със звука, и какво да видя – някъде в полите на Средна Гора на три етажа виждаш от едната страна мраморни тераси, а от другата хоризонт до безкрая, баири през баирите и една леко лилаво-розова мараня. Важно уточнение – непосредствено до терасата с купона идва „скромен“ 40-50-60 метров дроп/drop (пропадък ли му се вика, брат?) надоле в едно изкуствено правоъгълно почти езеро, остатъка от кариерата и понастоящем зеленикаво-синьо на цвят.
Горе на по-горната тераска е метната една скромна, но съвсем не безобидна системка – лопа със силата на най-нова технология. И с срещу нея в лице слушателите, а между тях в продължение на дванайсет часа Магур строи декстърската лабораторията. Накрая сглоби, впрочем, че и се разпя.
В един момент след като огледах периметъра, послушах Магурата и изпуших каквото можах, попих малко, па реших, че е редно да се приспя, защото тая пропаст взе да ме придърпва, и дремнах за няколко часа. А и не познавах всички, пък и колко си е яко да спиш на тиферича.
Ставам – сутрин, примерно 0720, спокойно, тихо, няма слънце, няма луна, едно такова уравновесено, рахат. Мия си гъза, зъбите, очите, както е редно, езика и сещаш се какво още – в този ред. И тогава най-най-най-странното нещо се случва – няма слънце, има облаци. Защо странно? Защото уважаемите организатори, оказва се, не са предвидили дневна програма, брат, никаква, тъй като обичайно на това място е адския пек и мор в този месец и никой не е жив по това време на деня.
И в този момент ми се образува една мисъл както би казал учителя Дънов, която ме подкара към целеустремително действие, подмолно разбира се, че тъй да се окажа уж случайно зад пулта с един свит в ръка и една скрита флашка. След кратка размяна с психосоматична полева калибровка биде налазен пулта по най-елегантния, непринуден, но все пак категоричен начин. Може би някъде към 0820, когато след „искаш ли да чуеш едно парче“ последва три часа нахалство, от което слушате срязана първата част сега.
Къде е втората ли – за сега се пази в тайна, но имайте предвид, че след като тия точно парчета от обичайно нетолко-заредената-флашка се посмесиха, се наложи преминаване към по-бързо темпо, а си идваше и време за трето кафе. След което халфтайм и накрая всичко загрубя по един все пак много изискан начин,… сега като върна лентата в крайна сметка даже май имаше и преврат, брат, свалиха ме от пулта, от ефир, за да бъда натикан в една кола, която много удобно си тръгваше точно в точи момент. Лукс просто, винаги ще го помня с топли чувства тоя фест, който впрочем се казва KATALAN и ако пак го има – го търсете.
Специални благодарности на Добри и Софи, че накрая пратиха записа. Нивата, разбира се, после са пипнати малко в Reaper, другото е както си е било, щото не помня в детайли. При добро стечение на обстоятелствата ще отида да им преча пак август.
Кой е pNDi
Все един и същ и уж не се мени, ама иначе голам приятел на Меркурий и излиза собствено, по натална карта, херметик също. pNDi е отговор, протестен, на статуквото, таен агент, внедрен двоен и троен, хем будител, хем успивател, отдаден на безкрайния молебен за възхвала на Всевишния под формата на медитация с дъб и не само. Дрънка доста, но за радост не му дават да пее твърде често.
Аудиален хермафродит, резултат от един неуспешен опит за скоропостижно изчистване на кармичните обвързаности. Не знаем, не знаят и те, защото е много нова работа. Преди това е било и други неща, да не си представите някоя малка бассерка с плочи, не – няма такива розови мечти дори на Онли Феста не се появяват, за беда винаги ще се окаже, че е джангал всъщност някой, в най-добрия случай ямболска кингирица.
Та, това е нещо като сбъднатата мечта най-накрая да се излее време, пари и връзки в посока развитие на текдъб и дъбтехно сет, а покрай това се наложи и развитие на сцена, на която да може всички да се чувстват добре като при Майка Си. И кой предложи – той заложи. Само да уточня, че първата текдъб плоча в моя живот и в живота на все още нероденото по онова време pNDi се яви около 2001г може би по време на Sonar в Барселона или Synch Fest в Гърция. Можете да следите канал Дъбец на t.me/dubec за спомени от тогава, но и нови включвания.
Какво е Z-Dimension за мен
„Идин каръконджул съ завърнал да попей малку от гурътъ. Айди отивами, ила и ти.“
В моят предишен и неговият (на ZD) предишен живот биде в един важен момент нещо като център на привличане към уж по-тъй хора, отбрани и лични, които освен всичко останало успяваха да извадят някакъв все пак криейтив (батко) резултат. Позволи ми това покрай тях и други подобни да се омешаме и обогатим, а и в дните преди матрицата да ни влезе в дупетата, хората си ходеха и на гости и по градовете с цел съвместна музикална медитация, химично опосредствена.
Страшна секта, радвам се, че отново бочи с пълната вата, защото в такива времена живеем.
